ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА. НАМАЛЯВА ЛИ ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА РОЛЯТА НА МОЩТА И СУВЕРЕНИТЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВА?
advertisement
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И НАЦИОНАЛНА РОЛЯТА НА ДЪРЖАВА. МОЩТА И НАМАЛЯВА ЛИ СУВЕРЕНИТЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВА? ЕСЕ Глобализацията е процес на свързване на отделните геополитически региони. Тя обхваща увеличаване на общите за държавите проблеми и на типовете интеграционни връзки. Глобалността е мисленето на света като съществуване на единни, универсални за цялата система на международните отношения ценности и норми на човешкото и социалното поведение, които са валидни за всички локални общества. В славянските езици думата global означава “общ” – произходът на думата е латински. Глобализацията е обединяване в едно или представяне като едно цяло на отделни части и единици. Глобализацията е явление, обхващащо целия свят. Терминът глобализация придобива голяма популярност през 70-те години на XX век. В съвременността това е един от най-значимите обществено-политически процеси. Икономическата глобализация се изразява в интензификация на икономическите взаимоотношения, което е резултат от либерализацията на икономиките. Тенденции в съвременната икономическа глобализация са интернационализацията на търговията и финансите, увеличаването на силата на транснационалните корпорации и засилването на ролята на международните икономически институции – Световната банка, Международния валутен фонд и Световната търговска организация. Социо-културният аспект на глобализацията се изразява в уеднаквяването на жизнените стилове, в транснационалните форми на поведение, в перманентното обогатяване на глобалната култура с локалната и обратно. Авторите рядко се ограничават само в границите на един от методологическите подходи към глобализацията, най-често се използват няколко, но в тезата и аргументите на всеки автор бихме могли отчетливо да видим водещ подход, от който произтича неговата цялостна логика. Модернистките подходи. Модернистите продължават да тълкуват политическата реалност от модернистка гледна точка. Това е така, макар и да признават, че в нея са се появили сериозни нови специфики. Тези автори изследват света от позицията на историческите аналогии с предишни периоди. Конкретен пример е разгледаният от нас Пол Кенеди с труда му “Възход и падение на великите сили”. Смесица от философски и модернистки подходи е схващането на Самуел Хънтингтън за бъдещия сблъсък на цивилизациите на културна основа и за наличието на полицентричност и конфликтност в съвременността, но не и на глобални решения. Създателят на теорията за края на историята Франсис Фукуяма съзира в либералната икономика и държава новите потребности на възходящия капитализъм, който твори прекрасен свят. В по-новите си работи Фукуяма напуска либералната визия и смята, че държавата е тази, която трябва да се справи с биотехнологичните предизвикателства на XXI век. Близки до модернисткото схващане са и геополитическите стратегии на Зб. Бжежински. Модернисткият подход към глобализацията се свежда практически до непризнаване на специфични глобални процеси. За този род изследователи в края на XX век протичат интензивни процеси в рамките на модерността, но те не носят ново качество. Марксистите също имат модернистичен прочит на глобализацията, твърдейки, че тя е продължение на империализма. Според тях самата глобализация е глобален капитализъм, чието основно противоречие е това между богатството и бедността. Икономическите (марксистките) подходи. Икономическите подходи се основават предимно на модерното разделение на труда. Найчесто основанията за протичащите глобални процеси се търсят в икономическото развитие на късния капитализъм. Икономическият подход се появява и като обосновка на различни етапи на глобални процеси в историята на XX век. В рамките на тази парадигма времето непосредствено след Първата световна война се разглежда като един тип глобализация, която е свързана с намаляването на транспортните разходи и цялостното поевтиняване на комуникациите, а след Втората световна война глобализацията се задълбочава с интеграция на пазари, нации и държави до невиждана преди това степен. Свободната пазарна икономика се третира като двигател на глобализацията. В рамките на тази парадигма за първостепенен субект на глобализацията се счита фирмата, а основният движещ фактор е технологичният напредък в пазарната среда. Изследванията от подобен тип се основават на марксистка аргументация и заедно с това се мислят като либерални, защото поставят държавата на втори план след пазара и конкуренцията или въобще я изолират от влиянието ѝ върху икономиката. Социологическите подходи. Зигмунт Бауман предложи нова стратификация на базата на свободата на придвижване, която превръща глобализацията в глобалност за едни и в локалност за други. Това е класификация на хората на адаптирани и на неадаптирани към глобалните процеси. Адаптираните влизат във функцията на нов елит, чиято дефинираща особеност е надтериториалността. Неадаптирани означава маргинализирани, обречени на затворено съществуване в своята локалност. Глобализацията превръща хората в “глобален мравуняк” според Александър Зиновиев. Информационно-технологичните подходи. Тези подходи са преходен тип между посткапиталистическите и глобалните теории. Информационните процеси са в основата на тези подходи към глобализацията. Питър Дракър е представител на информационнотехнологичната школа посткапиталистическата в държава глобалистиката. е система от Според него транснационални, регионални, национално-държавни и местни, та дори и от племенни структури, които се конкурират и съжителстват. При Т. Левит икономическият фактор за глобализационните процеси остава основен, но вече не просто в смисъла на пазарната среда, а повече като технологични иновации при водещата роля на информационните технологии. Този подход е прагматичен и най-често е далеч от фиксирана идеологическа позиция. Информационните технологии се разглеждат от тази школа като основен генератор на глобалните явления. Те променят характера на комуникациите, инвестирането и пространствено-времевото възприемане на света. Глобалните икономически отношения са качествено различни от икономическата взаимосвързаност в по-ранни периоди. Тенденциите са към създаване на световен пазар по подобие на вътрешния. В политически план глобализацията като световен пазар и световни технологии се вижда като победа на либерализма над лявата част от политическия спектър. В рамките на технологичния подход работи и Пол Кенеди, който смята, че глобализационните процеси пораждат напрежение поради липсата на баланс между икономика и политика. Икономиката се глобализира, за нея няма бариери в раздробения политически свят. Националната държава няма потенциално ефективни структури, които да могат да овладеят сами екологичните и демографските проблеми, породени от глобалната икономика. Технологично-утопичните подходи. Те се основават на технологичната иновация и отвеждат нейните възможности далеч към един по-хуманен свят. Последователите на тази парадигма наричат глобализацията “голяма глобална революция” и търсят в нея мощен положителен заряд. Взаимозависимостта между народите и културите протича в световен мащаб (Томов), а световното единство се основава на сътрудничеството между народите, а не на силата на хегемонизма (Горбачов). Философските подходи. Философската трактовка на глобализационните процеси ни отвежда до представата за тях като за начин на преодоляване на социалната ограниченост. Българският социален учен В.Проданов ни предлага интересен философски ракурс. За него глобализацията е радикална трансформация на географията, откъсване на социалните от географските фактори и превръщане на човешкото общество в монолитен социо-културен топос за намиращи се на съвсем различни места във физическото пространство хора. Основната характеристика на глобализацията във философската парадигма е коренната промяна на отношенията външно-вътрешно и компресията на времето и пространството. Икономическа форма на компресията на хронотопоса са транснационалните корпорации. Какви са функциите на съвременната национална държава? Съвременната национална държава според Хелд има няколко основни функции. Според него единствено съвременната система от национални държави има фиксирани граници. Огнян Минчев, български социолог и политолог, смята, че домодерните държави са имали флуидни граници, които са били с временен характер. С настъпването на ерата на националния суверенитет, обяснява българският учен, границите стават юридически фиксирани и признати. Това е една от основните функционални особености на националната държавност. Монополът над насилието е другата важна черта на националната държава, но виждаме, че този неин “прерогатив” е остро атакуван от страна на регионални вътре в държавата сепаратистки организации (ИРА, националистическите организации на баските в Испания, албанските сепаратисти в Югославия) и от терористични групировки като ИДИЛ. Правата на човека, равенството на религиозната и етническата принадлежност, съхраняването на културната автономия на малките общности, свободата на политическото мнение и изразяване са следващите ключови функционални компоненти на една модерна национална държава. Как се променя националната държава, нейното функциониране във вътрешнополитически и в международен план в условията на съвременната глобална реалност? Политиката на държавата все повече се гради върху разбиранията за глобализацията. Глобалните проблеми не отговарят на вътрешнодържавната политическа скала ляво-дясно. Опитът на една либерална държава да наложи либерализма като идеология в други региони не е успешен понеже либерализмът изисква огромни ресурси, за да се реализира като демокрация. Глобализацията изправя човечеството пред въпросите за реда, който хората ще създадат в своята взаимна свързаност. Във втората половина на XX век наднационалните обединения и институции придобиват все по-сериозна роля. Началото на XX век е време на динамична промяна във функциите на националната държава. Икономическите сили се афишират като наднационални и не се подчиняват на националната държава, обаче същите тези сили при неуспех се връщат към търсене на опора в силната национална държава. Тя остава проводник на представителството на волята на гражданите към наднационалните институции. Тя все още е ключовият субект, който регулира отношенията между гражданите, създава сигурност и все още е ефективна структурна единица в междунационалните отношения. Глобализацията лишава малките държави от суверенитета, придобит от тях в епохата на Модерността. Тези държави преформулират конституциите си с клаузи, в които се вписва приоритетът на наднационалните институции, чиито решения стават задължителни за националните държави. Тази евроатлантическа интеграция на бившите социалистически страни води до закономерно преформулиране на функциите на съвременната национална държава. Националната държава и в съвременността остава устойчив политически модел и продължава да бъде основният институционален носител на прехода към глобалност. Националната сигурност остава грижа на националната държава, като все повече се свързва с наднационалните структури. Налице са процеси, показващи, че глобалният световен ред зависи именно от устойчивостта на националните държави. В края на XX век са силни теориите за залеза на националната държава и за преструктуриране на света в еднополюсен свят, управляван от една свръхдържава. Световният тероризъм води до бързия упадък на тези теории. Те отстъпват пред представата за необходимостта от многополюсен свят и укрепване на националните държави. Там, където те са нестабилни, се настаняват други глобални сили като терористични структури, религиозни организации и мегамонополи. Националната държава продължава да бъде и носещата институция на демокрацията. Без структурите ѝ не е известно как ще функционира гражданското участие. Оказва се, че вместо разпадът ѝ е необходимо нейното укрепване, за да бъде тя стабилна основа на наднационалните структури. В европейската интеграционна реалност националната държава все повече се превръща в административна единица, губеща част от суверенитета си за сметка на гарантиране на сигурност в по-стабилна система от международни отношения. Модерните международни отношения от Вестфалия се изчерпват и преформулират в отношения на зависимости в конфедерации или федерации (sui generis модела на политическа организация – ЕС). Превръщането на страната в административна единица от едно бъдещо федерално тяло на ЕС не е свързано с потенциална загуба на националната идентичност, а с прибавянето на още идентичности към нея, с усложняването на самата идентификация. Преодоляването на евентуален глобален безпорядък, произтичащ от бедността, престъпността, тероризма, екологичните проблеми допълнително засилва ролята на големите държави в световната политика. Хиперглобалистите смятат, че в ерата на глобализацията националната държава ще престане да съществува, а антиглобалистите смятат, че ще настъпи утвърждаване на националния политически модел – че националната държава ще продължи да има приоритетна мисия. Политическата глобализация в съвременността изисква засилено интензифициране на политическите взаимоотношения между държавите, като целта е решаването на проблемите, свързани с баланса между големите и малките държави, държавния суверенитет и националната принадлежност, перспективите за глобалното и регионалното управление, растящото влияние на междуправителствените и надправителствените организации. Използвана литература 1. Пиргова, М. Основи на политологията. София: Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, 2013. 2. Пиргова, М. Националният интерес в българската политика. София: Парадигма, 2009. 3. Манолов, Г. Въведение в политическата наука. Университетско издателство “Паисий Хилендарски”, 2013. Пловдив: